Публикувано на 28 Февруари, 2010 - от ангел

Мила

Битие

Милена, мила, мил, милка, аз, петер, жужа, стела, гущер и други животни се събрахме в бирария при кмета. Луд купон, керемидите скачат, месата подскачат - цунами залива безбрежните мисли за дявола носи прада. Във дупката звуци отлагат и най-малкия опит да пишеш върху обелка от цигара.

Мила насреща отваря назъбени устни, няколко чифта едни в други. Аз съм хищника, а тя пришълеца.

Мил отдръпва тайно от електрическата си цигара. Не може да гледа в очите, когато смуче течен дим от пластамосавата си залъгалка.

Стела с пружина наточена подскача нагоре надолу - резки завои по кривата на енце фало грамата си. Понякога пъха краката отдолу си, плюнчи пръсти и чете от тефтера си.

Жужа с къдравата коса се чуди как да пречупи всяка запалка, цигара, жажда, течение, шум, глад, дискомфорт на тук просъстващите. Тя плаче със плачещите, весели се със веселите и съчувства на чувстващите.

Петер се прави, че не се казва немски. Разбира повече, пие повече, диша повече, пуши повече. Тича, ходи и живее повече. Ако се случи да не е повече, плаче.

Милка е измислена, тя не съществува. Не съществува нито синия й гащеризон, нито яките прасци, малките уши, мъхавия кръст, мургавите пръсти и черните очи.

Публикувано на 25 Януари, 2010 - от ангел

В стая със двама

Битие Некролог

Как да го върна не мога не зная не мисля седя в стая облечена с писък жените ме гледат жените не знаят какво да очакват когато той влезе седя до прозорец където ме гледат останали много по другите локви но ето когато не може да пие жена му го гледа и смее се и смее човекът с пъпки тревожи се че не може майка му чака вкъщи а аз седя пак там до прозорец и казвах си бързо обличай се давай не могат да чакат търсят ни бързо изчезвай от тук и да те няма а аз ще тръгна изток да се окажа във рая мисля и мога не мисля не зная какво да му мисли има човек във стая със двама те ме оглеждат не се чудят а знаят че ям докато се пръсна от глупост в главата ми тъпо се блъскат едната ме пита дали съм приятел а другата мисли дали съм предател аз съм гадател стадо проклето не искам не зная не мога да кажа че сте такова нещо проклето какво правя не мисля каквото мисля не правя имам пъпки между ушите и захарен лук оправи се извади гребена изчакай прилива изключи се от този свят във стая със двама.

Публикувано на 24 Януари, 2010 - от ангел

Войници

Битие

Войници надувайте мишци воювайте предано не се поддавайте не загрубявайте не прекалявайте купувайте мъдро борете с този зъл живот платете му сметката плюс бакшиш за децата ви. Бийте се благо, смели сте плахо, поглъщайте бързо живота си жилав, преглъща се трудно, устата е суха, водата е тежка. Бита ви е пауза във списъка божи, заграждащи нищо. За вас на летището пише полет отложен - щастие незаслужено. И последно преди да изчезнете размажете с ботуш тази жизнена мръсна хлебарка.

Публикувано на 14 Декември, 2009 - от ангел

Пътуване до белослава

Пътувания

Граничарите с калпаци, тираджии със мустаци, наредени като лястовици на жици в тоалетни лъжици. Ред след ред, вода след вода, с жена и без жена, кутийки от слама, хартийки от вафла, пакетчета семки и малко изпечени кестени. На една опашка отдавна, редим се аз, ти и миро. “Деца, моля ви, хайде скачайте бързо, веднага решавайте, не се осакатявайте нито прощавайте, купувайте и се забавлявайте”. Купуваме, точим се като свински черва с опънати зурли на телена мрежа. Квичим и се гърчим, купуваме. Фъстъчка, шунка с чубрица и малко горчица. После пак във колата - “Здрасти, искам да ти кажа нещо?” Аз искам да се излея в канала, да пусна водата, да дръпна завесата, да изтрия лицето си с гума от плочка от мръсния под на душата. Искам мозъчна оперция, нов чип, терминатор, нова козина, опашка. Защо мълча така проклето, мислиш за полето, а аз за срането на тираджии и други прасета.

Едно време в дървеница летях три километра като птица. Палците ме заболяха в адидаса, изпотих се и получих ерекция. Нямаше кекс с дупка за мене, нямаше вита баница. Имаше мъфин със морфин. Мотах си краката, желаех змията и ябълката, и краката на люис, обути - не на босо. Летях косо, кълвях просо - не виждах калпаци, мустаци, лъжици. Не виждах морета и шума на шишето, не виждах екрана и милионите пиксели с гаранция за изгоряло. Не повече от три и не по-малко от две, редици с калпаци, мустаци, простаци, лаици, езици, вълдобрев и коко.

Сега пикая гъсто, мечтая тлъсто, обичам пусто, желая гладно, пия последно, пуша спонтанно, работя страшно, спя опасно, изпичам акъла, гмуркам се в празно и живея ужасно.

Публикувано на 11 Декември, 2009 - от ангел

Черно

Спомени

Малки забързани крачета шляпат по евентуалната настилка, тласкат ме през три морета в черно. Черно като коса на девственица, плътно като мъртво, изящно като златен дъжд. На брега има два обрулени дъба - дъжда не гонят, ни поемат, ни предават. Даже не отричат черната вина на зара, не отричат, че са млади. Оплакват се от времето в забава на брега за двама. Супер-бавна камера, отмерени движения, супер дълго се оттича слуз от голи охлюви и сок от гущери. Потъват в черното и сивото на черното. Вината им изчезва в удобното невинно. Невинен, празен, ялов, недодялан бряг. Малките крачета ме отведоха, там където слънцето потъва глухо с плясък. Сладко от черни къпини на огън в средата на бара, ръцете са черни, устите са кухи, ръцете са сухи. Масаж на еротичните пръсти за тези, които го заслужават. Сладко за душата, черни крачета, дупка в главата и предателска болка.Пръска, пръска черни балони. Пукат в очите ми болни и волни.

Зелено, широко за краката, пробивна машина в небето дълбае дупки в ушите без стерилна упойка. Хей, нека сме приятели, нека се прегръщаме и нека се пипаме? Не, мерси, някой съска. Цап-цап-цап… Хей, нека сме любовници, нека всяка вечер се достигаме и пушим въглени без спиране? Няма да стане, имаш още черно около устата, с тебе няма да стане, на мен  ми трябва някой с червено. И пак троп-троп-троп, на брега на морето, камъни много, пясък, шпакловка на сухо. Върни се обратно.

Няма.

Тук съм
by ангел on 4 Декември, 2009
Коледа
by ангел on 4 Декември, 2009
Вагината има зъби
by ангел on 16 Януари, 2009
Секс
by ангел on 16 Януари, 2009
ДесиСлава
by ангел on 16 Януари, 2009
Поп Фолк

Секс

Ако бях жена, сигурно щях да се чукам много. Щях да правя секс непрекъснато.
Поп-фолк певецът Константин предава чрез вестник Монитор
Нека паднем всички групово на леда, на отъркаме своите задници в ледения под. Нека ни снимат докато ходим и падаме. Нека. Нека животът продължава, докато се връщаме в зазиданите апартаменти, където ни чакат недоволните родители. [...]

Пътувания

Пътуване до белослава

Граничарите с калпаци, тираджии със мустаци, наредени като лястовици на жици в тоалетни лъжици. Ред след ред, вода след вода, с жена и без жена, кутийки от слама, хартийки от вафла, пакетчета семки и малко изпечени кестени. На една опашка отдавна, редим се аз, ти и миро. “Деца, моля ви, хайде скачайте бързо, веднага решавайте, [...]

Битие

Мила

Милена, мила, мил, милка, аз, петер, жужа, стела, гущер и други животни се събрахме в бирария при кмета. Луд купон, керемидите скачат, месата подскачат - цунами залива безбрежните мисли за дявола носи прада. Във дупката звуци отлагат и най-малкия опит да пишеш върху обелка от цигара.
Мила насреща отваря назъбени устни, няколко чифта едни в други. [...]

Битие Некролог

В стая със двама

Как да го върна не мога не зная не мисля седя в стая облечена с писък жените ме гледат жените не знаят какво да очакват когато той влезе седя до прозорец където ме гледат останали много по другите локви но ето когато не може да пие жена му го гледа и смее се и смее [...]

Битие

Тук съм

Всички нощни птици са се опънали на жици. Краката си кръстосват и ме гледат изкусително. Няма да погледна назад, там където птиците зимуват. Нека да е лято, нека да е есен - нека всеки ден е мека. Обичам ви животни, обичам и света, който ви е пръкнал. Обичам да се гушкам и обичам да се [...]