иване, еби си майката, по-зле си даже от мен, жената на майка, която се лашка и люшка със цев във устата; докато се чудя дали ще улучиш, живота се ниже през шепите като пясък от дюните; а ти си червей горянин, зъл гений и парий; спусъка плюнчиш, обърнал си си всичко с хастара нагоре и мразиш гората; и мравките тъпчеш, прасенца ядеш с забодена праскова в зъбите; лигите точиш от гнилото гърло, смърдиш и се потиш, бай иване, еби си майката; не ме занимавай с теглото на слабите, съдбата на правите, живота на жабите; гърдите си лачени не облягай на лайсните на душата ми; в кошер с оси съм и всички ебават ме, и няма как да стигна до синуса, сигналът е немощен, главата е стегната; коремът е грапав, от дупката в пъпа ми чоплиш кожа и тъкани; там някъде долу покриваш следите ми с плюнка; пука ми; светът е пълен с проклятия и не се плаша от статия написана в „дяволска комбинация“; по-скоро ще открия огън и сипя жупел в окото на бурята; защото аз няма вече да мога да гледам звездите, чиниите; пиките редят се наточени; животът ми мерят, със охра цветът ми сверяват и няма да бягам; над луната с ножа бдят и точат ме, точат ме; иване, къде си иване, още ли за смисъл спориш със два метра утайка от спомени? натискай и да приключваме.