Малки забързани крачета шляпат по евентуалната настилка, тласкат ме през три морета в черно. Черно като коса на девственица, плътно като мъртво, изящно като златен дъжд. На брега има два обрулени дъба – дъжда не гонят, ни поемат, ни предават. Даже не отричат черната вина на зара, не отричат, че са млади. Оплакват се от времето в забава на брега за двама. Супер-бавна камера, отмерени движения, супер дълго се оттича слуз от голи охлюви и сок от гущери. Потъват в черното и сивото на черното. Вината им изчезва в удобното невинно. Невинен, празен, ялов, недодялан бряг. Малките крачета ме отведоха, там където слънцето потъва глухо с плясък. Сладко от черни къпини на огън в средата на бара, ръцете са черни, устите са кухи, ръцете са сухи. Масаж на еротичните пръсти за тези, които го заслужават. Сладко за душата, черни крачета, дупка в главата и предателска болка.Пръска, пръска черни балони. Пукат в очите ми болни и волни.

Зелено, широко за краката, пробивна машина в небето дълбае дупки в ушите без стерилна упойка. Хей, нека сме приятели, нека се прегръщаме и нека се пипаме? Не, мерси, някой съска. Цап-цап-цап… Хей, нека сме любовници, нека всяка вечер се достигаме и пушим въглени без спиране? Няма да стане, имаш още черно около устата, с тебе няма да стане, на мен  ми трябва някой с червено. И пак троп-троп-троп, на брега на морето, камъни много, пясък, шпакловка на сухо. Върни се обратно.

Няма.