ако можех да запазя този миг чувство и сила да прегърна живота с две саби под мишси, бих можел да гледам слънцето без филтри за слаби ако гледах в небето и там видех утеха, която ме сваля с два пръста на кея, бих можел да пия със шепи от избора на успеха ако можех да произвеждам галета от субпродукти на липосукция, бих преглътнал късмета си без да мисля за скута си.

момичета тичат, коридори изкачват, стълби отвличат телата им в дупки от дим и дрипи от спомени. аз се засилвам, пресичам съдбите им, нахално попивам ги с парцал от тоалетната; пикая безшумно, усмихвам се широко, засядам на кладата. екрана ме гледа, отвлича вниманието, не им дава да мислят, че следя ги с движението на очите ми. чифт крака прострени на широко ми напомнят село, където на черна жица бяло пране съхне. тя ме гледа рядко и си мисли сладко за каквото е било и каквото ще бъде. амин.

Пуша красиво, очите обръщам по три пъти в сиво. Пуша и бързо, когато се слиза по стълбите; когато се качвам засилено в дебрите. Пуша ефикасно, докато в главата ми стане опасно. Напушвам се тежко преди да погледна през перлите. Оглеждам и пуша страхливо, къде ли ме дебнат сивите ангели. Увиват ме с коноп на коляно, пропускат ме в ляво, облъчват ме право в гърдите със дим от цигара. Пуша и тайно на ъгъла скривам се хващам я здраво с кокилите, пуша и гледам лудия танц на камилите. Съседи оглеждат се две очи в пердето са стреснати, аз пуша бързо и изчезвам в мъглата. Напушвам се, когато ходя прав по тревата. Пуша и после под душа от миди, пуша отрасли и малко заети, пуша закръгленички и може би слаби. Пуша различно понякога безлично не ми пука от тебе и от шума на морето. Аз не мога да знам всичко каквото ям, мога да съм може гръм стръмен и прав. По пътя засилен съм по бързо от храст пресекъл ми пътя внезавно със сто километра в час. Аз пуша лениво, секундите цъкам със десен бутон; кога ли се питам аз.

Милена, мила, мил, милка, аз, петер, жужа, стела, гущер и други животни се събрахме в бирария при кмета. Луд купон, керемидите скачат, месата подскачат – цунами залива безбрежните мисли за дявола носи прада. Във дупката звуци отлагат и най-малкия опит да пишеш върху обелка от цигара.

Мила насреща отваря назъбени устни, няколко чифта едни в други. Аз съм хищника, а тя пришълеца.

Мил отдръпва тайно от електрическата си цигара. Не може да гледа в очите, когато смуче течен дим от пластамосавата си залъгалка.

Стела с пружина наточена подскача нагоре надолу – резки завои по кривата на енце фало грамата си. Понякога пъха краката отдолу си, плюнчи пръсти и чете от тефтера си.

Жужа с къдравата коса се чуди как да пречупи всяка запалка, цигара, жажда, течение, шум, глад, дискомфорт на тук просъстващите. Тя плаче със плачещите, весели се със веселите и съчувства на чувстващите.

Петер се прави, че не се казва немски. Разбира повече, пие повече, диша повече, пуши повече. Тича, ходи и живее повече. Ако се случи да не е повече, плаче.

Милка е измислена, тя не съществува. Не съществува нито синия й гащеризон, нито яките прасци, малките уши, мъхавия кръст, мургавите пръсти и черните очи.

Как да го върна не мога не зная не мисля седя в стая облечена с писък жените ме гледат жените не знаят какво да очакват когато той влезе седя до прозорец където ме гледат останали много по другите локви но ето когато не може да пие жена му го гледа и смее се и смее човекът с пъпки тревожи се че не може майка му чака вкъщи а аз седя пак там до прозорец и казвах си бързо обличай се давай не могат да чакат търсят ни бързо изчезвай от тук и да те няма а аз ще тръгна изток да се окажа във рая мисля и мога не мисля не зная какво да му мисли има човек във стая със двама те ме оглеждат не се чудят а знаят че ям докато се пръсна от глупост в главата ми тъпо се блъскат едната ме пита дали съм приятел а другата мисли дали съм предател аз съм гадател стадо проклето не искам не зная не мога да кажа че сте такова нещо проклето какво правя не мисля каквото мисля не правя имам пъпки между ушите и захарен лук оправи се извади гребена изчакай прилива изключи се от този свят във стая със двама.

Войници надувайте мишци воювайте предано не се поддавайте не загрубявайте не прекалявайте купувайте мъдро борете с този зъл живот платете му сметката плюс бакшиш за децата ви. Бийте се благо, смели сте плахо, поглъщайте бързо живота си жилав, преглъща се трудно, устата е суха, водата е тежка. Бита ви е пауза във списъка божи, заграждащи нищо. За вас на летището пише полет отложен – щастие незаслужено. И последно преди да изчезнете размажете с ботуш тази жизнена мръсна хлебарка.

Всички нощни птици са се опънали на жици. Краката си кръстосват и ме гледат изкусително. Няма да погледна назад, там където птиците зимуват. Нека да е лято, нека да е есен – нека всеки ден е мека. Обичам ви животни, обичам и света, който ви е пръкнал. Обичам да се гушкам и обичам да се слушвам във звука на царевицата. Обичам да се сдушвам и да дишам с пълни гърди дима от камината. Не обичам да прецаквам тази нощ и звуци. На един стол, на едно канапе, в една конюшна, нещо капе. Малкият търчи със юзче – тропа и познава звуците на мама. Нека пеем песни на естрада и седим на столче пред камина. Ах, как не мога да позная звуците на рая, когато дрънка на проклетата китара – имало едно момиче и то се казвало Ситара. Много точки.