Песента на един човек се носи протяжно над това глупаво село. Човекът пее и размахва ръце нагоре надолу по онзи чудат начин с дланите напред и прикляка. Ушите ми се задръстват от кучетата, които успявам да преброя – всяко е отделно, включително и ресторантската чалга, която се носи над езерото. Днес всичко беше копринено неясно. Все повече ми се струва, че животът на другите е едно голямо лицемерие. Сякаш някой ми е забранил да спазвам всички онези принципи, за които толкова съм готов да споря. Гледането в монитора ми размества гледната точка, всички контури се удвояват и едва тогава разбирам, че трябва да си почина.

Ако бях жена, сигурно щях да се чукам много. Щях да правя секс непрекъснато.
Поп-фолк певецът Константин предава чрез вестник Монитор

Нека паднем всички групово на леда, на отъркаме своите задници в ледения под. Нека ни снимат докато ходим и падаме. Нека. Нека животът продължава, докато се връщаме в зазиданите апартаменти, където ни чакат недоволните родители. Нека, когато умират звездите ние да се забавляваме като за последно. С чаша бира и мъничко любов и множество неосъществени желания, които си мислим, че могат да решат нашите проблеми, които сами си измисляме. Нищо няма да се случи от един пенис в една вагина. И все пак желанието е голямо. Виж ги как карат по леда. Напред назад и падат. Специални са в неумението си да карат кънки на лед. Read more…?