Как да го върна не мога не зная не мисля седя в стая облечена с писък жените ме гледат жените не знаят какво да очакват когато той влезе седя до прозорец където ме гледат останали много по другите локви но ето когато не може да пие жена му го гледа и смее се и смее човекът с пъпки тревожи се че не може майка му чака вкъщи а аз седя пак там до прозорец и казвах си бързо обличай се давай не могат да чакат търсят ни бързо изчезвай от тук и да те няма а аз ще тръгна изток да се окажа във рая мисля и мога не мисля не зная какво да му мисли има човек във стая със двама те ме оглеждат не се чудят а знаят че ям докато се пръсна от глупост в главата ми тъпо се блъскат едната ме пита дали съм приятел а другата мисли дали съм предател аз съм гадател стадо проклето не искам не зная не мога да кажа че сте такова нещо проклето какво правя не мисля каквото мисля не правя имам пъпки между ушите и захарен лук оправи се извади гребена изчакай прилива изключи се от този свят във стая със двама.

Войници надувайте мишци воювайте предано не се поддавайте не загрубявайте не прекалявайте купувайте мъдро борете с този зъл живот платете му сметката плюс бакшиш за децата ви. Бийте се благо, смели сте плахо, поглъщайте бързо живота си жилав, преглъща се трудно, устата е суха, водата е тежка. Бита ви е пауза във списъка божи, заграждащи нищо. За вас на летището пише полет отложен – щастие незаслужено. И последно преди да изчезнете размажете с ботуш тази жизнена мръсна хлебарка.