момичета тичат, коридори изкачват, стълби отвличат телата им в дупки от дим и дрипи от спомени. аз се засилвам, пресичам съдбите им, нахално попивам ги с парцал от тоалетната; пикая безшумно, усмихвам се широко, засядам на кладата. екрана ме гледа, отвлича вниманието, не им дава да мислят, че следя ги с движението на очите ми. чифт крака прострени на широко ми напомнят село, където на черна жица бяло пране съхне. тя ме гледа рядко и си мисли сладко за каквото е било и каквото ще бъде. амин.