Вагината има зъби; вагината има косми; вагината има гънки на няколко пласта пластмаса – както първите найлонови чорапи, които жените носели и показвали на фон на линии на фон на гари; пред погледите на лакомите мъже идващи от някъде и завистливите жени отиващи на някъде – всички те откриващи един нов американски свят.

Вагината ни е прожектирана в едър план. Години по-късно Вагината вече е засмукала червените бикини в своята същност – те са като загубен морски пехотинец насред нощната пустиня, попаднал внезапно в подвижни пясъци, приличащи на килим. Точно, както във филмите, а тя изпълнява ролята на подвижните пясъци, а аз на пагубно загубената жертва.
Мензисът се учи в училищата, но в училищата не се споменава тази грозна дума мензис – ако се спомене, то е само, за да се потвърди нейната грозота. Не толкова грозна, колкото вагина, която e прекрасна. “Грозна си като мензис и прекрасна  като вагина, казваха там”. Поема за вагината: Първа ред: “Вагината поема”. Поема своята липса в знак на благодарност и изпълнена мисия на морски пехотинец, забавляващ се на територията на чужда държава с чужда непълнолетна жена, която разбива сърцето на местен непълнолетен мъж, но той пехотинецът носи своето семе от далечна, през 10 планини и 10 гори страна; всичко е инстинкт за размножение и съхранение на рода, Дами с вагини и Господа с пениси скрити в гънките на наднормените ви тегла. Втора строфа: “От женски род Вагината липсва!”. Къде си вагина? Къде са твоите трептящи устни? Къде е лъскавата ти като на Елвис коса? Къде е твоята трева-коса? Аз ще бъда градинар с количка, с ловки ръце, бърз език и понякога въоръжен със съвременна машина за подрязване на трева; Трета строфа: “Вагината липсва повече от нейното нежно докосване по най-чувствителната област на тялото”. Знаеш ли, че всичките нервни окончания от това място са по-малко от тези, които оформят възела на страстта, но не и възела на смъртта. Възелът на смъртта го оформям сам аз с дебелите ми тежките, каменни ръце – по-тежки от тези на скулптура на моряк, докато връзва моряшки възел. Тогава аз ще промуша въжето през малката желязна халка, на която виси хартиения глобус на планетата Земя и ще се обеся, но не сега, по-късно, когато спра да гледам твоята вагина. Ще бъда тогава капитан на твоето тяло любима моя. Вагината е чудесна – харесвам вкуса на твоята вагина дори когато е болна от мензис.
Половата система предизвиква неизменна усмивка по лицата на учениците. На някои от тях тя е срамежлива като кокиче-девствено момиче с къса пола и ластични гащи, прилепнали като на намокрено бебешко дупе. Помня това момиче; помня оная къса пола, която тя беше облякла прекалено рано за този сезон на черешите. Тя е по-хубава от лятно събуждане сред цветна поляна, заобиколена от цъфнали пролетни дървета. Тя е цвете, тя е спомен, тя е мокър сън. Пролетният вятър палаво отмяташе полата й, само, за да ми покаже черните ластични гащи, които тя прикриваше достатъчно неумело. Тогава исках да й подаря цветя, да се оженя за нея и да правим любов върху голямо розово кръгло легло с огледало на тавана без тя съвсем да маха сватбената си рокля. Слушай; сега ще ти опиша; това го бях чел в една книга. Тя е застанала с гръб към мен, изправена е, обула е обувките на майка й, които са й малко големи, но повдигат нейното дупе достатъчно. Оглежда се потно във вратата на гардероба на стаята с кръгло легло, опряла е буза в синтетичната плоскост и очаква моята твърдост. Момиче в бяло. Един ден я видях да води цяло стадо в индийска нишка в училищните храсти. Там тя духа на всички индианци без изключение. Тя имаше руси коси и сини очи, и беше много глупава.
В часовете по биология има други ученици, които не се усмихват, защото “те това много добре го знаят, нашите гащи са кафяви отзад и жълти отпред – това ни помага да не объркваме двата им края, когато се налага да ги използваме”. Ние с теб, мила моя, сме започнали да мастурбираме още от дванайсетата си година. Такива сме ние двамата. Тогава в малката лятна кухня накрай света във вилната зона, се катерехме по дърветата и ядяхме закъснелите череши. Ние много добре знаем, че закъснелите череши винаги за изпълнени с тлъсти червеи, но не достатъчно, че да променят вкуса на плода. И ядяхме черешите и по устните ни се спускаше тънка струйка, която оцветяваше гърдите ни и твоята вагина поемаше черешовия сок на едри жадни глътки. А после във външната тоалетна аз трябваше да пикая отдалеч, защото ерекцията е голяма и е трудно да се цели дупката на тоалетната, когато очите не са свикнали с тъмнината вътре, а със силното слънце от подранилото лято. “Ето”, казвах си тогава, “имам могъщ пенис между моите крака с ожулени колене, очаква ме могъщо бъдеще, трябва само да сменя тези къси панталонки с дълги, за да покрия ожулените колене”
Години по-късно с едни наши приятели се бяхме затворили в една изоставена къщурка близо до стадион “Славия”, около който денонощно обикаляха хора в неспирен кръговрат на суета, надежди – неосъществени мускули и неосъществимо отслабване. Всъщност бяхме натрупали няколко откъртени от дупките на прозорците тухли на входа, които ако не да спрат този, който иска да влиза, биха ни известили неговото нахлуване в нашите покои. Имаше малки прозорчета в горената част на стените, през които се виждаше облачно небе и сиви капки. В долната част имаше парчета мазилка, отчупени тухли, алергичен прах, използвани презервативи, лайна, бяла хартия в кафяви петна. Нямах усещане, че съм на сигурно място, нито ми напомняше за празен харем. Тогава някой от нашите най-добри приятели извади книга и започна да ни учи как да мастурбираме. Той не четеше от книгата, а само гледаше снимки на вагини в огромен план. То ние това много добре го знаем – трябва само да правиш, както прави той. Прави, както прави той. Още по-късно, по-късно от онези закъснели череши, аз седях на един лъскава метален стол със стъклена седалка в една лъскава стоманено-стъклена стая с една дървена стена. Една вагина обикаляше около мен гола с отвързани очи, препъвайки се в използвани бели бикини в червено петно отпред и получавайки ускорение по радиуса. Вагината се беше свила. Тази вагина държеше дистанционно управление в ръка, натисна копче, и стената срещу мен се оголи и показа вагина на негърка в едър план. “О, всемогъщи Боже! Виж колко е черна, тъмна, тя е идеално черно тяло – неспособна е да излъчва, способна е да поема”. “Виж детайлите й, тези гънки-завеси, плачещи да ги разтвориш”, каза ми вагината с дистанционното, “аз съм го правила”.
Като първата глътка марихуана, когато ти много добре знаеш какво правиш – точно това, което прави той. Тогава в онази изоставена къщурка ние бяхме уплашени, но не го показвахме страха по лицата ни с рус мъх и немощни мустачки. И правехме точно това, което те правеха – нашите приятели. Извършихме греха на Онан, но бог не изскочи от храстите, нито надникна през облаците и немощните прозорчета на малката къщурка; не ни уби тогава. Дали бог ни е забравил или ни убива всеки ден по малко? Нашите приятели ни учеха, застанали в кръг галехме ожесточено нашите органи, докато нашата животворна течност не се смесеше с нашите сълзи. После нашите приятели захвърлиха фаса придружено с изпускане на дима щедро през устните по онзи начин.А ние двамата с теб стоим сега на ръба на твоята женственост и си говорим за мензиса – няма нужда от мензис и от неизказани любовни закани. Аз бавно поемам дима с гърдите си и го задържам по онзи начин, по който са ме учили на трибуната забулена в растителност на изоставен стадион покрит с плевели. Това ми се иска да беше се случило, по-рано и да не се налага сега да лъжа; сега поемам от дима и бавно и го изпускам. Това е моето отмъщение. Да те накарам да се гърчиш в познанието на собственото си нищожество и падението на морала. Ти си имаш едно момче нали? Имаш си, аз знам, че си имаш. Ти си ми казвала за него. Високо с кожено яке и увиснали угрижени рамене. Запознала си се с него на онзи далечен плаж с измислено име на брега на Черно море. Ти чувала ли си за Черното море? Ти си изпичала съвършеното си тяло на пясъчна кърпа и той се е забивал в почервенялата ти мургава кожа – тя така и не можа да свикне с пясъка и слънцето, които се появяват като заслужена награда в средата на работната година. Твоето момче се приближило откъм гърба ти и е забило оръжието си поглед в твоите слабини. Не си могла да се измъкнеш от това хубаво момче, което те е харесало и фиксирало твоята вагина. Сега то не може да се измъкне от теб. Преследваш го, сякаш е голямата награда в телевизионна награда за знаещи алкохолици. Кажи, знаеш ли как се нарича това, което пия? Мисля, че не знаеш. Събирам си злъчната течност от една иначе ненужна жлеза в една иначе нужна съдба. Искам да освободя това момче, това е моето отмъщение, мила моя. Ти не отговаряш, аз само ти подавам фаса, както се прави. Ти го взимаш и отпиваш от удоволствието. А ти знаеш ли мила моя, че между нас нищо така и не се случи? Май трябва да се случи сега? Защо иначе съм те довел тук през гората с гордо изправени дървета години. Дърветата в центъра на ядрен взрив не падат. Тогава в онази зима аз бях много нещастен, целият свят се беше стоварил върху девствените ми плещи. Снегът валеше през отвора на моя шал и безсмислието на моето съществуване замръзваше заедно със сълзите от моите устни. Но ти не знаеше това нали, мила моя. Тогава аз исках да умра, но вместо това правех големи птици в снега паднал по гръб с ръцете и краката си. Нали знаеш как става това? Мила моя, ти си моя. Държа те здраво в ръцете си, вдигнал съм те високо и само от мене зависи дали ще подложа коляно на гръбначният стълб, когато те захвърля.
Сега си тук и вдишваш дима по начин, който си мислиш, че засилва твоята женственост. С цигаре два метра дълго ти ми вадиш очите. Сляп съм, но виждам как седиш в средата на тъмната стая. Стол и чифт мрежести чорапи. Кажи, гледала ли си Първичен инстинкт? Моят инстинкт не е първичен. Той дори не е и вторичен. Минаха години, мила моя. Затова те доведох тук, дочаках финала на моето дълго обмисляно отмъщение. Ти си като всяка друга, дори и да се чудиш къде е границата на сексуалността. Сексуалността не е твоят проблем, нито порното с лесбийки не е проблемът на презокеанските жени. Сексуалността е удоволствие. И Сад е изпитвал огромно удоволствие убивайки всички тези жени. Никой не може да се подиграва с мен, даже и ти с твоя мензис. Капка след капка червена пада на гладкия под, звукът от попадането им в образувалата се локва оглушава тишината в стаята, а на бледите ти устни е застинала лукава усмивка. Видя ли?!