Всички нощни птици са се опънали на жици. Краката си кръстосват и ме гледат изкусително. Няма да погледна назад, там където птиците зимуват. Нека да е лято, нека да е есен – нека всеки ден е мека. Обичам ви животни, обичам и света, който ви е пръкнал. Обичам да се гушкам и обичам да се слушвам във звука на царевицата. Обичам да се сдушвам и да дишам с пълни гърди дима от камината. Не обичам да прецаквам тази нощ и звуци. На един стол, на едно канапе, в една конюшна, нещо капе. Малкият търчи със юзче – тропа и познава звуците на мама. Нека пеем песни на естрада и седим на столче пред камина. Ах, как не мога да позная звуците на рая, когато дрънка на проклетата китара – имало едно момиче и то се казвало Ситара. Много точки.

Гласът в пустинята ме вика. Ела, ела при мен, където елхите се родиха и после тръгнаха по своя път, към кланицата за мечти на дядо. В комплекс от старите бараки и утъпкани пътеки. От опит знам – земята е увлекла мен и теб, и себе си. Поръсени със захар стари спомени, съседи гледащи отсрамени, жени получили награда, деца увиснали в а-шахти. Земята може поеме всичко+1 и тленно. И мен, и теб и влюбените гълъби. На дядо старата барака – достоен замисъл за жив класик на селската идилия – със два пирона и малко плюнка виси табела. “Почукай, преди да влезеш и не плаши душите на горските създания”. Не са живели, за да ги уплаша, не са умрели, за да ме уплашат. Погълнати са на коледна трапеза, по стара българска традиция, когато огънят догаря бъдещето на земята в семейството на великана. Канелени пръчици и кокосови стърготини в очите, китайско око и шунка за мама. Стари вестници, гъби и мухъл. 9 или 7. Read more…?

Вагината има зъби; вагината има косми; вагината има гънки на няколко пласта пластмаса – както първите найлонови чорапи, които жените носели и показвали на фон на линии на фон на гари; пред погледите на лакомите мъже идващи от някъде и завистливите жени отиващи на някъде – всички те откриващи един нов американски свят. Read more…?

Ако бях жена, сигурно щях да се чукам много. Щях да правя секс непрекъснато.
Поп-фолк певецът Константин предава чрез вестник Монитор

Нека паднем всички групово на леда, на отъркаме своите задници в ледения под. Нека ни снимат докато ходим и падаме. Нека. Нека животът продължава, докато се връщаме в зазиданите апартаменти, където ни чакат недоволните родители. Нека, когато умират звездите ние да се забавляваме като за последно. С чаша бира и мъничко любов и множество неосъществени желания, които си мислим, че могат да решат нашите проблеми, които сами си измисляме. Нищо няма да се случи от един пенис в една вагина. И все пак желанието е голямо. Виж ги как карат по леда. Напред назад и падат. Специални са в неумението си да карат кънки на лед. Read more…?

Трудно е кажеш на глас ДесиСлава. Втората главна буква не само включва спел чека, тя бърка в гърлото на човек, стараейки се да го отхвърли. Предизвикателството на втората главна буква е зловещо. Всички таксиметрови шофьори са фашисти. Може би не го знаят, но все пак са фашисти. Полезно е за човека да пътува в таксиметровите коли, където се намират таксиметровите шофьори. Така човекът може да сверява своят часовник, да донастройва съзнанието си. Вчера пътувах с двама бакшиши. Не случайно те не са човешки същества. Единия беше жена, със съвсем непредубедено съзнание аз поех тялото си колата, където шофьорът кара фабия комби, фактически малко смешна кола. Read more…?