Малки забързани крачета шляпат по евентуалната настилка, тласкат ме през три морета в черно. Черно като коса на девственица, плътно като мъртво, изящно като златен дъжд. На брега има два обрулени дъба – дъжда не гонят, ни поемат, ни предават. Даже не отричат черната вина на зара, не отричат, че са млади. Оплакват се от времето в забава на брега за двама. Супер-бавна камера, отмерени движения, супер дълго се оттича слуз от голи охлюви и сок от гущери. Потъват в черното и сивото на черното. Вината им изчезва в удобното невинно. Невинен, празен, ялов, недодялан бряг. Малките крачета ме отведоха, там където слънцето потъва глухо с плясък. Сладко от черни къпини на огън в средата на бара, ръцете са черни, устите са кухи, ръцете са сухи. Масаж на еротичните пръсти за тези, които го заслужават. Сладко за душата, черни крачета, дупка в главата и предателска болка.Пръска, пръска черни балони. Пукат в очите ми болни и волни.

Зелено, широко за краката, пробивна машина в небето дълбае дупки в ушите без стерилна упойка. Хей, нека сме приятели, нека се прегръщаме и нека се пипаме? Не, мерси, някой съска. Цап-цап-цап… Хей, нека сме любовници, нека всяка вечер се достигаме и пушим въглени без спиране? Няма да стане, имаш още черно около устата, с тебе няма да стане, на мен  ми трябва някой с червено. И пак троп-троп-троп, на брега на морето, камъни много, пясък, шпакловка на сухо. Върни се обратно.

Няма.

Гласът в пустинята ме вика. Ела, ела при мен, където елхите се родиха и после тръгнаха по своя път, към кланицата за мечти на дядо. В комплекс от старите бараки и утъпкани пътеки. От опит знам – земята е увлекла мен и теб, и себе си. Поръсени със захар стари спомени, съседи гледащи отсрамени, жени получили награда, деца увиснали в а-шахти. Земята може поеме всичко+1 и тленно. И мен, и теб и влюбените гълъби. На дядо старата барака – достоен замисъл за жив класик на селската идилия – със два пирона и малко плюнка виси табела. “Почукай, преди да влезеш и не плаши душите на горските създания”. Не са живели, за да ги уплаша, не са умрели, за да ме уплашат. Погълнати са на коледна трапеза, по стара българска традиция, когато огънят догаря бъдещето на земята в семейството на великана. Канелени пръчици и кокосови стърготини в очите, китайско око и шунка за мама. Стари вестници, гъби и мухъл. 9 или 7. Read more…?

Вагината има зъби; вагината има косми; вагината има гънки на няколко пласта пластмаса – както първите найлонови чорапи, които жените носели и показвали на фон на линии на фон на гари; пред погледите на лакомите мъже идващи от някъде и завистливите жени отиващи на някъде – всички те откриващи един нов американски свят. Read more…?