Враг

иване, еби си майката, по-зле си даже от мен, жената на майка, която се лашка и люшка със цев във устата; докато се чудя дали ще улучиш, живота се ниже през шепите като пясък от дюните; а ти си червей горянин, зъл гений и парий; спусъка плюнчиш, обърнал си си всичко с хастара нагоре и мразиш гората; и мравките тъпчеш, прасенца ядеш с забодена праскова в зъбите; лигите точиш от гнилото гърло, смърдиш и се потиш, бай иване, еби си майката; не ме занимавай с теглото на слабите, съдбата на правите, живота на жабите; гърдите си лачени не облягай на лайсните на душата ми; в кошер с оси съм и всички ебават ме, и няма как да стигна до синуса, сигналът е немощен, главата е стегната; коремът е грапав, от дупката в пъпа ми чоплиш кожа и тъкани; там някъде долу покриваш следите ми с плюнка; пука ми; светът е пълен с проклятия и не се плаша от статия написана в „дяволска комбинация“; по-скоро ще открия огън и сипя жупел в окото на бурята; защото аз няма вече да мога да гледам звездите, чиниите; пиките редят се наточени; животът ми мерят, със охра цветът ми сверяват и няма да бягам; над луната с ножа бдят и точат ме, точат ме; иване, къде си иване, още ли за смисъл спориш със два метра утайка от спомени? натискай и да приключваме.

Published by ангел, on May 20th, 2010 at 8:13 pm. Filled under: НекрологNo Comments

В стая със двама

Как да го върна не мога не зная не мисля седя в стая облечена с писък жените ме гледат жените не знаят какво да очакват когато той влезе седя до прозорец където ме гледат останали много по другите локви но ето когато не може да пие жена му го гледа и смее се и смее човекът с пъпки тревожи се че не може майка му чака вкъщи а аз седя пак там до прозорец и казвах си бързо обличай се давай не могат да чакат търсят ни бързо изчезвай от тук и да те няма а аз ще тръгна изток да се окажа във рая мисля и мога не мисля не зная какво да му мисли има човек във стая със двама те ме оглеждат не се чудят а знаят че ям докато се пръсна от глупост в главата ми тъпо се блъскат едната ме пита дали съм приятел а другата мисли дали съм предател аз съм гадател стадо проклето не искам не зная не мога да кажа че сте такова нещо проклето какво правя не мисля каквото мисля не правя имам пъпки между ушите и захарен лук оправи се извади гребена изчакай прилива изключи се от този свят във стая със двама.

Published by ангел, on January 25th, 2010 at 5:19 pm. Filled under: Битие, НекрологNo Comments